Животът ме научи,
Че, за да си добре,
Трябва да си лоша,
Да мрънкаш,
нищо и никой да не одобряваш!
Тогаз на всички ще им е гадно,
Пък и непонятно,
Как пък точно техния фасон,
Ти ще подминаваш,
Без да ги огряваш!
И почват да търгуват,
Да кудкудякат,
Да снасят и да мътят,
Но мътилото им често, 
Е мръснишко и нечисто,
Щото с помисли нечестни,
Не се създава и твори,
А се руши!!!
Пък Аз, дори и да съм лоша, 
не ми личи,
Щото всички мисли, мои, 
изразявам със усмивки!
Не обичам да се обяснявам,
Нито пък да крещя,
А дума да не става,
На мен пък да крещят!
Щом за близки се отнася,
Свивам перки и рева.
Моят крясък е различен
И потаен бяс, 
Който ме дълбае до несвяст.
Когато преценя,
Мога и да си покрещя!
А щом започна да крещя,
Звярът в мен се появява
И паника създавам на мига!
Всеки почва да тича,
Без да знае накъде
И често блъскат се отново пак във мен!
А пък, Аз ги чакам,
притихнала и умълчана,
Заредена, със каквото заслужават!
А за чужда напаст и за правда,
Вадя брадва!  

Зл.Т., 05.01.2023, 13:45 ч.